12 вредни навици в публичното говорене
Да приказваме пред аудитория е мъчно начинание, което постоянно саботираме с неволни неточности.
Въпреки че доста е изписано и още толкоз прочетено, някои привички, които разрушават на пух и прахуляк положителното ни показване пред публика, остават интернационално публикувани и утвърждавани. На тях посвещава материал Business Insider. Американският бизнес уебсайт изброява 12 чести проблема на общественото говорене, които би трябвало да се заобикалят.
Ето кои са те, съгласно създателите.
Изказване на известие, история или обръщение, които не са обвързани с публиката . Както е споделил Бенджамин Дизраели " Говори на индивида за него самия и той ще те слуша с часове ". И назад, в случай че не приказваме на аудиторията за нея самата, евентуално за секунди ще изпуснем вниманието й. Танцът на очите из залата . Постоянна игра на погледа в пространството на публиката без той да се задържа даже за момент на едно място, в лицето на един от хората, на които се приказва. Тази честа неточност се позволява несъзнателно и е белег за терзание. Може да бъде също знак за досада от протичащото се или надменност. Препоръчва се да се поглеждат в очите за 2-3 секунди поне няколко от седящите в публиката. Разсейващо ръкомахане . Бързо кършене на ръце. Крачене напред-назад. Слагане на ръцете в джобовете. Поклащане на звънтящи ключове. Въртене на пръстен. Облизване на устните. Наместване на облеклата и косата. Нервничене с химикалка. Клатене на главата. Слагане на ръцете зад тила. Докосване на лицето. Един или няколко от тези тикове може да разсеят публиката и да заличат смисъла на посланието. Човек не може да разбере дали ги прави, в случай че не се запише на видеоклип и не прегледа записа. Направете го репетиционно. Ще се учудите и ще научите повече за себе си. Липса на подготовка . Добрите презентатори са наясно с тематиката си, организирали са наличието си, ревизирали са слайдовете на презентацията си на няколко устройства и учат страничните си бележки. Те даже са изговорили на глас речта си авансово няколко пъти и са тествали ансамбъла от облекло и аксесоари, с който ще се явят. Липса на физическа сила . Нисък и еднообразен глас. Глупаво изражение на лицето, без възторг и заинтригуваност от личната тематика. Излъчване на заспалост. За да избегнете заплахата да изгубите публиката си доста бързо, спортувайте авансово и се заредете с сила както намерите за добре. След това говорете експересивно, усмихвайте се откровено, движете се естествено и се радвайте на момента. Претрупване с данни . Разбираемо е. Когато застанем пред публика, се фокусираме съвсем напълно върху това, което Аристотел е нарекъл logos. То включва функционалности на лявото полукълбо на мозъка като логическото свързване, езика, анализирането, сериозното мислене и боравенето с цифри. Когато разчитаме на този вид наличие в последна сметка вършим прекомерно дълго показване, претрупано с непотребна информация. Обръщаме тил на най-важния детайл от представянето - публиката. Научете се да се освобождавате от потребността да изброявате данни. Тя е неприятен табиет. Неумение да се въодушевява . Дори по-важно от logos съгласно Аристотел е pathos - интензивностите на дясната част на мозъка, които включват основаване на страсти, изображения, истории, образци, емпатия, комизъм, въображение, цвят, звуци, докосвания и противоположни сведения. Десетки проучвания демонстрират, че хората вземат първичните си решения въз основата на емоционалност. Публиката се състои от хора, вземащи решения. И в случай че представителят пред нея не успее да й влияе на надълбоко прочувствено равнище с думи, дейности и образни принадлежности, с цел да предизвика в нея наслада, изненада, вяра, вдъхновение, обич, съчувствие, накърнимост, горест, боязън, злоба или виновност, представянето няма смисъл. То ще се не помни все едно че не е било. Липса на паузи . Връхлитане върху наличието и прекачване през него, което основава чувството за прекосяване на бърз трен. Във всяка презентация има най-малко три пъти, когато би трябвало да се замълчи за малко - преди и откакто се каже нещо значимо, което публиката би трябвало да запомни, преди и откакто се направи преход от една подтема на друга, след откриващата тирада и преди закриването. Липса на стремително въведение . Според Платон началото е най-важната част на изказването. Лош табиет на обществените оратори е да губят скъпите си откриващи секунди в мрънкане или описване на анекдот, четене на дневния ред на срещата, безсмислени извинения. С всичко това те не съумяват да сграбчен вниманието на публиката и да я стимулират да ги слуша. Завършване със питане за въпроси и отговори. Вероятно сте чували хора в края на представянето си да поставят край с думите " Това е. Има ли въпроси? ". И тогава всички в публиката замълчават и замръзват. Всъщност, секундите на грандфинала са финален късмет да напомним ключовеите си причини, да подсигурим почва известието ни да се запомни, да подтикнем аудиторията към деяние. Четене от слайдовете на презентацията. В множеството случаи, в случай че всичко е наред с техническата част, хората, които са пред говорещия също могат да ги четат. Целта на заставането му на сцената е той да обогати презентацията и да опише посредством нея история, до момента в който тя е единствено помощен детайл за задържане на вниманието и игра със зрителната памет. На нея би трябвало да има единствено основни думички, не цели пасажи от текст. Извинения или оправдания в края. Може би тъй като допустимото време е било трансферирано. Или тъй като представящият счита, че в действителност може да се показа надалеч по-добре. Завършването с тях е ненужно. На всичко от горната страна се запомня добре.
Въпреки че доста е изписано и още толкоз прочетено, някои привички, които разрушават на пух и прахуляк положителното ни показване пред публика, остават интернационално публикувани и утвърждавани. На тях посвещава материал Business Insider. Американският бизнес уебсайт изброява 12 чести проблема на общественото говорене, които би трябвало да се заобикалят.
Ето кои са те, съгласно създателите.
Изказване на известие, история или обръщение, които не са обвързани с публиката . Както е споделил Бенджамин Дизраели " Говори на индивида за него самия и той ще те слуша с часове ". И назад, в случай че не приказваме на аудиторията за нея самата, евентуално за секунди ще изпуснем вниманието й. Танцът на очите из залата . Постоянна игра на погледа в пространството на публиката без той да се задържа даже за момент на едно място, в лицето на един от хората, на които се приказва. Тази честа неточност се позволява несъзнателно и е белег за терзание. Може да бъде също знак за досада от протичащото се или надменност. Препоръчва се да се поглеждат в очите за 2-3 секунди поне няколко от седящите в публиката. Разсейващо ръкомахане . Бързо кършене на ръце. Крачене напред-назад. Слагане на ръцете в джобовете. Поклащане на звънтящи ключове. Въртене на пръстен. Облизване на устните. Наместване на облеклата и косата. Нервничене с химикалка. Клатене на главата. Слагане на ръцете зад тила. Докосване на лицето. Един или няколко от тези тикове може да разсеят публиката и да заличат смисъла на посланието. Човек не може да разбере дали ги прави, в случай че не се запише на видеоклип и не прегледа записа. Направете го репетиционно. Ще се учудите и ще научите повече за себе си. Липса на подготовка . Добрите презентатори са наясно с тематиката си, организирали са наличието си, ревизирали са слайдовете на презентацията си на няколко устройства и учат страничните си бележки. Те даже са изговорили на глас речта си авансово няколко пъти и са тествали ансамбъла от облекло и аксесоари, с който ще се явят. Липса на физическа сила . Нисък и еднообразен глас. Глупаво изражение на лицето, без възторг и заинтригуваност от личната тематика. Излъчване на заспалост. За да избегнете заплахата да изгубите публиката си доста бързо, спортувайте авансово и се заредете с сила както намерите за добре. След това говорете експересивно, усмихвайте се откровено, движете се естествено и се радвайте на момента. Претрупване с данни . Разбираемо е. Когато застанем пред публика, се фокусираме съвсем напълно върху това, което Аристотел е нарекъл logos. То включва функционалности на лявото полукълбо на мозъка като логическото свързване, езика, анализирането, сериозното мислене и боравенето с цифри. Когато разчитаме на този вид наличие в последна сметка вършим прекомерно дълго показване, претрупано с непотребна информация. Обръщаме тил на най-важния детайл от представянето - публиката. Научете се да се освобождавате от потребността да изброявате данни. Тя е неприятен табиет. Неумение да се въодушевява . Дори по-важно от logos съгласно Аристотел е pathos - интензивностите на дясната част на мозъка, които включват основаване на страсти, изображения, истории, образци, емпатия, комизъм, въображение, цвят, звуци, докосвания и противоположни сведения. Десетки проучвания демонстрират, че хората вземат първичните си решения въз основата на емоционалност. Публиката се състои от хора, вземащи решения. И в случай че представителят пред нея не успее да й влияе на надълбоко прочувствено равнище с думи, дейности и образни принадлежности, с цел да предизвика в нея наслада, изненада, вяра, вдъхновение, обич, съчувствие, накърнимост, горест, боязън, злоба или виновност, представянето няма смисъл. То ще се не помни все едно че не е било. Липса на паузи . Връхлитане върху наличието и прекачване през него, което основава чувството за прекосяване на бърз трен. Във всяка презентация има най-малко три пъти, когато би трябвало да се замълчи за малко - преди и откакто се каже нещо значимо, което публиката би трябвало да запомни, преди и откакто се направи преход от една подтема на друга, след откриващата тирада и преди закриването. Липса на стремително въведение . Според Платон началото е най-важната част на изказването. Лош табиет на обществените оратори е да губят скъпите си откриващи секунди в мрънкане или описване на анекдот, четене на дневния ред на срещата, безсмислени извинения. С всичко това те не съумяват да сграбчен вниманието на публиката и да я стимулират да ги слуша. Завършване със питане за въпроси и отговори. Вероятно сте чували хора в края на представянето си да поставят край с думите " Това е. Има ли въпроси? ". И тогава всички в публиката замълчават и замръзват. Всъщност, секундите на грандфинала са финален късмет да напомним ключовеите си причини, да подсигурим почва известието ни да се запомни, да подтикнем аудиторията към деяние. Четене от слайдовете на презентацията. В множеството случаи, в случай че всичко е наред с техническата част, хората, които са пред говорещия също могат да ги четат. Целта на заставането му на сцената е той да обогати презентацията и да опише посредством нея история, до момента в който тя е единствено помощен детайл за задържане на вниманието и игра със зрителната памет. На нея би трябвало да има единствено основни думички, не цели пасажи от текст. Извинения или оправдания в края. Може би тъй като допустимото време е било трансферирано. Или тъй като представящият счита, че в действителност може да се показа надалеч по-добре. Завършването с тях е ненужно. На всичко от горната страна се запомня добре.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ